Περίληψη
Σκοπός της παρούσας μελέτης είναι να εκτιμηθεί το επίπεδο αυτοεκτίμησης και επιθετικότητας στους Έλληνες εφήβους και να εξεταστεί εάν οι δύο δομές σχετίζονται. Επίσης, στοχεύει να διερευνήσει τον ρόλο της οικογενειακής δομής στην αυτοεκτίμηση και την εμπλοκή των εφήβων στην επιθετικότητα και την επίδραση του φύλου σε επιθετικές συμπεριφορές. Το δείγμα της έρευνας αποτελείται από 124 μαθητές Γυμνασίου που κατοικούν στην Αθήνα, την πρωτεύουσα της Ελλάδας. Για τη συλλογή των δεδομένων χρησιμοποιήθηκε ερωτηματολόγιο αποτελούμενο από έγκυρες και αξιόπιστες κλίμακες. Η κλίμακα αυτοεκτίμησης Rosenberg (Rosenberg, 1965) και το ερωτηματολόγιο αυτο-αποτελεσματικότητας για παιδιά (Muris, 2001) χρησιμοποιήθηκαν για τη μέτρηση της αυτοεκτίμησης των μαθητών, ενώ η επιθετικότητα μετρήθηκε με την κλίμακα επιθετικότητας (Orpinas and Frankowski, 2001), την Τροποποιημένη Κλίμακα Επιθετικότητας (Bosworth, Espelage & Sназията, живеещи в Атина, в столицата на Гърция. За събирането на данните беше използван въпросник, съдържащ валидни и надеждни скали. Скалата за самооценка на Розенберг (Rosenberg, 1965) и въпросникът за самоефективност за деца (Muris, 2001) са използвани за измерване на самочувствието на учениците, докато агресията е измерена чрез скалата за агресия (Orpinas и Frankowski, 2001), скалата за модифицирана агресия (Bosworth, Espelage & Simon, 1993) и скалата за тормоз на Gatehouse (Bond, Wolfe, Tollit, Butler & Patton, 2007). Виктимизацията се измерва с многоизмерната скала за виктимизация на връстници (Mynard & Joseph, ...
Целта на настоящото изследване беше да се оцени нивото на самочувствие и агресията при гръцките юноши и да се изследва дали двете конструкции са свързани. Целта е също така да се изследва ролята на семейната структура в самочувствието и ангажираността на подрастващите и въздействието на пола в агресивното поведение. Извадката от изследването се състои от 124 ученици от гимназията, живеещи в Атина, в столицата на Гърция. За събирането на данните беше използван въпросник, съдържащ валидни и надеждни скали. Скалата за самооценка на Розенберг (Rosenberg, 1965) и въпросникът за самоефективност за деца (Muris, 2001) са използвани за измерване на самочувствието на учениците, докато агресията е измерена чрез скалата за агресия (Orpinas и Frankowski, 2001), скалата за модифицирана агресия (Bosworth, Espelage & Simon, 1993) и скалата за тормоз на Gatehouse (Bond, Wolfe, Tollit, Butler & Patton, 2007). Виктимизацията се измерва с многоизмерната скала за виктимизация на връстници (Mynard & Joseph, 2000) и скалата за виктимизация (Orpinas, 1993). Според резултатите от проучването гръцките юноши имат задоволителни нива на самочувствие и представят ниски нива на агресия. Освен това е установено, че подрастващите момчета участват повече във физическа агресия, докато момичетата са ангажирани повече в словесна агресия. Връзката на самочувствието и агресията беше потвърдена, тъй като двете конструкции се оказаха свързани в положителна степен в значителна степен. Не е установено, че семейната структура влияе върху агресията или виктимизацията на подрастващите, докато се установява, че подрастващите, израстващи в семейства с един родител, имат по-високи нива на емоционална самоефективност от своите връстници, които живеят с двамата родители. Настоящото изследване допринася за литературата за агресията и самочувствието и предлага да се съсредоточи върху самочувствието на подрастващите като средство за справяне с агресията в училищата.
περισσότερα